Задължителна застраховка “Злополука за едно място. Покритието се избира от клиента, важи за всички места в МПС, като обезщетенията в случай на злополука достигат до 50 000 лв. Застрахователното покритие се простира от момента на качването в МПС до момента на слизане от същото.
 Тази застраховка осигурява застрахователно покритие на всички пътници и водача в МПС в случай на трайна загуба на трудоспособност или смърт при настъпило ПТП, независимо по чия вина е причинено. Доброволна застраховка “Злополука на местата в МПС” Заедно със застраховка „Гражданска отговорност” компаниите предлагат възможност за сключване на допълнителна доброволна застраховка „Злополука на местата в МПС”. При пътуване в държави извън Европейския съюз се издава сертификат Зелена карта, който е безплатен или е на цена от 1,00 до 10,00 лева, в зависимост от застрахователната компания. В случай, че полицата за „Гражданска отговорност” е сключена с валидност само за територията на България, е възможно доплащане, което разширява покритието на застраховката и я прави валидна на територията на Европейския съюз и/или други държави.

Основната се прилага за всички МПС, които няма да напускат територията на Р. Обикновено застрахователите предлагат две тарифи. Всички застрахователни компании предлагат разсрочено плащане, което в повечето случаи е без завишение на застрахователната премия.
 Застраховка „Гражданска отговорност” се сключва за срок от една година. При събития, настъпили на територията на държава членка на Европейския съюз: Минималните лимити на отговорност, приложими в съответната държава членка, на територията на която е настъпило застрахователното събитие, съгласно нейния закон или покритието съгласно закона на територията, където обичайно се намира моторното превозно средство, когато това покритие е по-високо. Лимитите на отговорност са еднакви за всички застрахователни компании и са както следва: При събития, настъпили на територията на Република България: За всяко събитие при едно пострадало лице – 1 000 000 лева, за всяко събитие при две или повече пострадали лица – 5 000 000 лева, за вреди на имущество за всяко събитие – 1 000 000 лева.  Застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на собствениците и водачите на МПС за причинени от тях телесни увреждания и/или смърт и/или материални щети на трети лица, за които те носят отговорност съгласно действащото законодателство.

Животозастраховането има своята предистория. Около 1800 г. пр. Хр. в кодекса на Вавилон е било записано, че когато жител на града загуби живота си, то градският управител трябва да заплати на роднините определено количество сребро. От VІ век датира застрахователна полица, издадена на лондонски гражданин, който заплатил 32 паунда за едногодишна защита. През 1759 г. се прилага разновидност на застраховка живот под формата на пенсионен фонд за вдовиците и децата на починалите църковни служители в Презвитерската църква във Филаделфия.

Животозастраховане

В настоящият момент застраховките по живот са неделима част от ежедневието и от семейните бюджети в развитите страни с нормални пазарни традиции. В частно в България най-много застраховки има за гражданска отговорност и Каско, защото са задължителни. В тях животозастраховането е неразделна част от т. нар. система на “трите стълба” в икономиката, която включва държавното социално осигуряване, доброволното пенсионно осигуряване и животозастраховането.Основната задача на животозастраховането е да осигури достатъчно добро подпомагане на застрахования в случай на доживяване края на застрахователния период или при намаление на неговата трудоспособност или да обезпечи наследниците му в случай на неговата смърт. С оглед на това застраховките по живот осигуряват застрахователна закрила на живота, здравето и телесната цялост на застрахования или трето лице срещу събития, свързани с увреждания на здравето или смърт, като при тяхното настъпване или при настъпване на определени в договора условия застрахователите се задължават да заплатят уговорената застрахователна сума.Обект на животозастраховането е само лично, неимуществено благо. Със застрахователния договор по тези застраховки не могат да се покриват вреди, причинени на материалните ценности на застрахования. Затова договорът за застраховките по живот не обезпечава закрила и срещу разноските по лечението и възстановяването на увреденото здраве на застрахования или на трето лице.Субекти на застраховките по живот могат да бъдат всички пълнолетни граждани. Максималната възраст до която могат да бъдат застраховани лицата се определя от застрахователните условия на отделните застрахователни дружества. Застраховките се сключват с относително здрави хора на определена възраст. В повечето Общи застрахователни условия се изисква застрахованите лица да бъдат на възраст между 16 и 65 години при сключването на застраховката и да не са по възрастни от 70 (80, 85) години при изтичането на срока на застрахователния договор. Застраховките обаче се сключват и с не напълно здрави лица. Необходимо е обаче те да заявят здравословното си състояние (страданията, болестите си) към момента на сключването на застрахователния договор, като попълнят и подпишат съответната здравна декларация по образец на застрахователя. В зависимост от преддоговорната информация в попълнените документи, застрахователят може да изисква лекарски преглед или други доказателства относно здравословното състояние. Степента на доказване на здравословното състояние при сключването на застрахователните договори по “Живот” е обвързана с тарифите на застрахователя. Когато застрахователната сума надвишава определен размер е необходимо договорът да се сключи след задължителен и обстоен лекарски преглед.Истината относно здравословното състояние на застрахования не пречи на сключването на застрахователен договор по застраховките “Живот”, но се отразява на неговите елементи – времетраене, размер на застрахователна сума и на застрахователна премия. Колкото е по-сериозно и с неблагоприятна прогноза заболяването на застрахования, толкова рискът е по-голям, а времетраенето на застраховката е по-малко и премията – по-висока. В този случай е налице т.нар. “утежнен риск”, върху който оказват влияние не само възрастта и здравето на застрахования, а и неговата професия и вида на производството, в което работи.Покрит риск чрез животозастраховането е неопределената продължителност на човешкия живот, неизвестността за настъпване на смърт, за нарушаване на трудоспособността и за надвишаване на определен период.Животозастраховането според използваната застрахователна техника и потребността, която задоволява, се отнася към застрахователния бранш “Застраховане на сума”. Всяко лице може да избере свободно застрахователната сума, за която желае да се застрахова. Той може да притежава толкова застраховки “Живот” колкото желае и има възможност да поддържа, защото стойността на човешкия живот и/или икономическата вреда, причинена от смъртта на застрахования, не могат да бъдат обективно оценени стойностно. В съответствие със своите способности (възможности), потребности, желания и интерес, клиентът избира вида на застрахователния договор, с който да застрахова своя живот.Застраховките по живот имат свои отличителни особености в сравнение с неперсоналните (имуществените) застраховки. Основните от тях са следните:а) при тях се наблюдава непрекъснато нарастване на риска с течение на годините на застраховката, тъй като вероятността за смърт се увеличава с нарастване на възрастта на застрахования;б) неизвестността при животозастраховането е свързана с продължителните срокове на застрахователните договори и значителната времева разлика между плащането на застрахователните вноски и валидността на гарантираното застрахователно покритие;в) наличието на спестовен елемент при застраховките “Живот” допринася за натрупване на привлечен капитал в значителен размер и за продължително време, поради дългосрочния характер на застраховките; успоредното движение и дългосрочната връзка на спестовния процес и рисковото покритие изисква животозастрахователните дружества да правят предпазлива калкулация на застрахователната премия, съобразявайки се със средната смъртност на населението, промените в лихвените проценти, разходите за поддържането и обслужването на застраховката;г) при животозастраховането застрахователната защита има универсален характер, като покрива всички опасности, без оглед на конкретната причина за тяхното настъпване; затова при настъпване на посочените по застрахователния договор рискове, застрахователното покритие става валидно, без да се доказва размера на вредата, тъй като в животозастраховането не съществуват частични или пълни щети; застрахователят ще изплати застрахователната сума при всички случаи на причинена смърт, или част от нея – при нарушена трудоспособност (с изключение на изрично посочените в Общите условия на застраховката или в застрахователния договор случаи на непокрити рискове); от тук произхожда и непознатата в имущественото застраховане невъзможност за отказ или прекратяване на застрахователния договор от страна на застраховате ля (освен в случаите, когато застрахования престане да внася застрахователната премия, закъснее с нейното плащане повече от определените срокове или укрие важни обстоятелства, водещи до нарастване на поетия застрахователен риск); при тези обстоятелства всякакво нарастване на риска по застраховките “Живот” води до затруднения за застраховате ля;д) прилагането на еквивалентния принцип в животозастраховането изисква, от една страна, прецизни изчисления при калкулирането на застрахователната премия, защото дългия период на застрахователните договори и нарастването на възрастта на застрахования водят до промяна в размера на риска, а от друга страна, еквивалентността в калкулирането трябва да се преценява не само за отделната година, но и за целия период на застраховката.При съставянето на застрахователните калкулации за животозастраховането най-труден е проблемът за правилния избор на сметните основи. Основните сметни елементи, които оказват влияние върху калкулирането на застрахователната премия са големината на риска, лихвата и разходите (първоначалните разходи по сключване на застраховката, разноските за текущата издръжка на застрахователното дружество и аквизационни и инкасови комисиони на посредниците). Те трябва така да бъдат подбрани, че да не накърняват интересите нито на застраховате ля, нито на застрахованите. За да се постигне това е необходимо да се осигури финансова стабилност на застраховката. Затова при животозастраховането изискванията за контрол върху дейността на застрахователите са по-строги. Надзорният орган следи начина на подбиране на сметните елементи, формирането на застрахователните резерви и тяхното инвестиране. Застрахователят трябва чрез инвестирането на средствата и осъществяваната дейност да се стреми да осигури достатъчно приходи за посрещане на текущите плащания и за заделянето на математически премиен резерв, от който в края на застрахователния период или при настъпване на договорираното условие да извърши плащанията към застрахованите. Заедно с това не е без значение и определената техническа лихва за олихвяване на натрупаните суми по партидите на застрахованите, за да са заинтересовани те от продължителното влагане на средствата в животозастраховките. Така например ДЗИ от създаването си до началото на 2002 г. олихвяваше животозастраховките с 4 % техническа лихва. Олихвяване на средствата при животозастраховането се промени от 2002 г. Високодоходни ценни книжа, гарантирани от държавата, формиращи Фонд “ДЦК” се олихвяват с 14.5 %, а застраховките “Живот” в долари, свързани с валутен инвестиционен фонд – с 6 %. Застраховките “Живот” и пенсионните застраховки с общ пласмент на резервите се олихвяват с 10 % лихва в левове и с 5 % лихва в долари и евро.